Булдозерът на “Катерпилър” – CAT B10

Leave a reply

Почти 6 години след написването на този пост се оказа, че за съжаление е време за придобиването на ново “тамагочи”.
След тези 6 години вярна служба затворих поредната страница, свързана с използването на мобилни устройства.
Какво точно се случи с E90 – смарт телефонът от горният пост ще запазя за себе си.
Опитвам се да направа нещо средно между това да забравя за случката и все пак да запомня какво точно не бива да повтарям отново.

Както и да е.
Следващото устройство – Caterpillar CAT B10.
Коравият андроид базиран смарт телефон на небезизвестният производител на трактори и строителна техника.
Всъщност устройството изглежда точно като нещо, което ако изпуснете в бъркалото можете да го извадите от бетона, да го измиете под маркуча и да се обадите на производителя и да му благодарите за добре свършената работа.

Уви, ситуацията при мен се оказа малко по-различна…

Да започна с това, което очаквах от този дивайс:

  1. Устройство, за което да не се притеснявам дали ще бъде намокрено от проливен дъжд в планината или на кормилото на мотора.
  2. Устройство което да оцелее ако бъде изпуснато. Било то на асфалта или по някой сипей.
  3. Телефон, който да не е градски тип. Имам предвид уред с който мога да проведа разговор и от място с лошо GSM покритие, било то в планината или от някое село, зачукано между деветият баир и в подножието на десетият.
  4. Да има GPS функционалност за да може да бъде използвано за навигиране в автомобил на на мотор.
  5. Да има приемлива или направо блестяща издръжливост с едно презареждане. В планината не винаги има контакти.
  6. Да прави приемливи снимки. Поне не по-лоши от тези, които правеше Nokia E90 – предишният ми телефон.

Дори не очаквах, че на пазара съществува подобна ниша но в темата на един подобен разговор, колега ми посочи въпросният модел на Катерпилър.
На пръв поглед, машината изглежда, че ги може всички тези неща.
Не мисля да цитирам тук техническите спецификации на моделът – те могат да бъдат открити на сайта на производителя в раздела за техническа поддръжка.
Оказа се, че към настоящият момент в който бях решил да купя този телефон, на пазара се очакваше появяването на следващият модел.
Всички очакваха излизането на моделът CAT B15 в краят на месец март 2013 като в следствие на това, продажбите на CAT B10 бяха доста позамряли. В тази връзка и съответните наличности се оказа, че са доста ограниченi. Не, че това се е купувало като топъл хляб някога, но…  Естествено проверих с какво се различава следващият модел сравнен с настоящият и открих следните основни неща:

  • Android 2.3 при B10 и съответно Android 4 при B15. Каквото и да значи това.
  • Еднакъв капацитет на батериите – 2000mAh
  • Според спецификациите с еднакви акумулатори B15 има по-голяма автономност както в режим на разговори, така и в режим на изчакване. Леко странно предвид процесора. И не толкова на база нещата, които съм чувал за Андроид – драстично подобряване на консумацията при по-новите версии. Това обаче категорично няма да бъде вярно в режим “цъкане” – параметър, който не влиза в спецификациите на нито едно устройство :)
  • Еднакви камери – автофокусна 5MP. Матрицата не е ясно каква е.
  • Сериозен ъпгрейд от страна на CPU -B15 разполага с по-бръз двуядрен процесор. Тресе ме тежка венерическа болест колко ядра и на колко мандахерца е. Стига да харчи по-малко ток. Вярно не съм на електромер, но както казах не винаги има контакти в гората.
  • B15 е малко по-широк и малко по-тънък от предшественика си.
  • При B15 липсват хардуерните бутони за поемане и отхвърляне на разговора. Драма… Фак!

Причините все пак да предпочета старият модел бяха основно свързани с липсата на истинските 2 бутона при B15. Няма никакъв шанс да се поеме обаждане при капацитивни тъч скрийн дисплеи ако си с ръкавица. Аз в доста случаи съм… Освен това новият модел ми изглежда доста по-нежен, което съм на ясно, че не е задължително да го прави по-крехък. Не видях и сериозни промени около камерата.

Поръчах от онлайн магазин устройството с няколко неща допълнително:

Идеята на резервната батерия е да имам запас от енергия при по-продължителни планински преходи – елементарно Уотсън. Допълнителният кабел пък е практичен за да имам по един в къщи и един в офиса.
Малко пояснение около кабелът за данни и зареждане: CAT B10 ползва стандартен mini USB стандарт но портът е монтиран сравнително дълбоко в корпуса на телефонът, което прави ползването на стандартен USB кабел невъзможно. Неговите кабели са по-тънки в краят на пластмасовата част на мъжкият конектор за да може кабелът да влезе в този отвор. Тоест USB кабелът от телефона може да се ползва за всеки друг телефон или устройство но не всеки USB кабел може да бъде свързан към телефонът.

Сега, седмица след използването на този телефон мога да кажа само едно: Купуването му беше огромна грешка.

Този извод е личен и е сравнително субективен. Не искам да кажа с него, че устройството е боклук или че е прекалено скъпо.
Основният проблем е моята непоносимост Android OS. Взимал съм андроид базирани устройства от приятели къде защото са искали помощ от мен а последният път колега дори ми остави един стар LG телефон с android по моя молба просто да го “разцъкам” и да се опитам да го харесам поне малко. Тогава не успях, надявах се да успея сега. Не само не успях но и затвърдих убеждението ми, че това е абсолютен шит. Само болен мозък може да се пъне да зареди Лайнукс на мобилно устройство и да очаква, че ще работи без да забива и да има юзер френдли интерфейс. Управлението на паметта поне в тези версии (преди Jelly Bean) е под всякаква критика a “разработчиците” не помагат по никакъв начин за подобряване в каквото и да било отношение. И куцо и сакато пише какви ли не лайна, които качва в маркета, че има и не малко платени такива. Накрая се получава нещо, като да подадеш зареден шмайзер на някой луд. Или да дадеш лимонка с издърпан шплент на шимпанзе… Не зная какъв е точният процент боклук в целият предлаган андроид софтуер, обаче е покъртително висок – това е сигурно!
А OS-а не е трябвало да бъде наречено андроид, тази операционна система е просто един ХЕМОРОИД.

Следващо разочарование – камерата. Тук могат да бъдат намерени няколко кадъра, правени с камерата на B10. Всичките както се казва на жаргон са абсолютна мазня. Дори ми се струва, че камерата може би има проблем с фокусирането. По-голяма резолюция но и тотална мацаница. Никаква рязкост, абсолютно хазартен принцип на фокусиране. Още се опитвам да намеря логика как го прави но за момента без успех. Смених и няколко софтуера, пак без ефект. Единият дори имаше възможност да поставя GPS координати от мястото, където снимката е направена. Голям смях беше. Когато се активира тагването, ако в моментът на снимката софтуерът не може да вземе актуални координати, вместо просто да не сложи никакви той поставя последно регистрираните такива. Смях, смях… Това не е софтуерен бъг а е по-скоро недомислица на драскача.

WТF ?!?

Nokia E90, модел по-стар със 7 или 8 години от този телефон прави с пъти по-добри снимки. Стотици снимки правени с този телефон могат да бъдат намерени в галерията ако някой има съмнения по този въпрос.

Следващото огромно разочарование – автономност с едно презареждане. До моментът не-повече от 24 часа. Естествено имам предвид, че батерията трябва да направи поне десетина разряд/заряд цикли преди да разгърне пълният си капацитет. Освен това е ясно, че колкото повече телефонът се “цъка”, толкова по-често трябва да се зарежда. Изобщо ясно е, че подобен параметър НЕ МОЖЕ да бъде дефиниран твърдо както размера на ROM примерно.
Истината обаче е, че на този телефон не може да се разчита да бъде оптимизиран в разхода си на батерия.

Зареждането на акумулаторът също е доста времеангажиращо. Първоначално бях доста озадачен, дори си мислех, че USB портът пуска много по-малко ток отколкото го изисква стандартът. Една проста сметка обаче показа следното: Акумулатор 2000mA при зареждане с 500mA и то от USB порт който покрива подобна норма просто няма как да се зареди на 100% от напълно разредено състояние за по-малко от 4 часа. Е, при мен се зарежда за около 5 часа…
5 часа заряд – все едно зареждам фадрома !!!
Това е ясно – ограничение на USB порта от който зареждате. Стандарт, няма какво да се направи.

Аз обаче направих и друг тест. Включих телефонът на заряд от лабораторен източник на напрежение 5V, който може да осигури до 4А ток. Познайте… Токът си остана закован на 0.5A консумиран от устройството. Тоест без значение колко ток може да осигури зарядното – телефонът зарежда батерията си с МАКСИМУМ 500mA ток.
Което пък означава, че напълно разредена батерия никога няма да заредите за по-кратко време от 4 часа!
Какво излиза: на всеки 48 часа този телефон е “вързан” към контактът за 4 часа.
Само на мен ли ми се вижда абсурдна подобна ситуация? Аз да не ползвам електрокар, мамка му ?!?

Накрая и няколко добри думи за устройството.

Изглежда наистина здраво. Не съм го тествал във стресови ситуации но в нета има достатъчно клипчета за целта.

Телефонната му част също е добра. Чувам и ме чуват без каквито и да било забележки. Освен това ми направи впечатление, че с него успявам да проведа разговори от места, на които масово GSM-и прекъсват разговора. Места като асансьори и подземни гаражи.

Може да се ползва за навигация. Аз тествах последната версия на Navigon. Картите са добри, софтуера ми се струва малко тежичък и може би затова на моменти нестабилен но върши работа. Естествено може да се ползва Sygic Drive което по мое мнение има най-приятен интерфейс от всички. Може да се инсталира и iGo но аз не го понасям този софтуер. Няма реална причина, което да изтъкна в подкрепа, субективно е но не харесвам този софтуер. Няма все още прост начин да се ползват карти за Garmin на който и да било софтуер, работещ с Хемороид а няма по-добри карти от тези за Garmin устройства. Тук обаче няма субективизъм – това е простата истина.
Все още нямам ясен отговор защо тъчскрийна реагира много неадекватно докато поставен на стойка в колата по този начин.

Предполагам е нещо свързано с капацитивният принцип на който реагира дисплеят – нямам идея. Факт е обаче, че ако го хвана с ръка и го държа на разстояние на което е и стойката дисплея реагира съвсем нормално….

В заключение пак – според моите разбирания това е една многофункционална недомислица и всяка нейна фунция е компромис. Вярно, всичко от което имам нужда е събрано на едно но нищо не работи както бих искал. Добре, де не всичко но си дадох сметка че в случая е по-добре да имам под ръка тези неща по отделно.

Нещо подобно:

  • GPS в планината – Garmin. Без място за дискусии. Ръчен модел серия 60, 62 или eTrex.
  • GPS за мотора – Garmin Montana.
  • Телефон за в планината – Sonim и в допълнение потопяема радиостанция Vertex.
  • Смарт телефон за в цивилизацията – Nokia E7.
  • За снимки в планината – ръгната сапунерка  Canon PowerShot D20 или Pentax WG-2
  • Фотоапарат – Nikon DSLR

Компютри – основна компютърна грамотност, периферия, работа в мрежа

Leave a reply

Компютрите имат различен размер и форма. Лаптопите са малки, леки компютри, които могат да работят на батерии, така че можете да ги носите навсякъде със себе си. Настолните компютри са по-големи и са предназначени за работа върху бюро или маса.

Започваме именно с настолните компютри.

Частите на един типичен настолен компютър са кутия, монитор, клавиатура, мишка и високоговорители. Всичко това се нарича Хардуер, или казано на жаргон: „Желязото“.

Компютърът – основни компоненти.

Системно устройство. Кутията, наречена още системно устройство, е главната част. Това е всъщност компютъра и за краткост от тук нататък ще я наричаме именно по този начин. Тя съдържа електронния “мозък”, наречен процесор, който обработва информацията и я разпраща между всички други части и периферия. Една от най-важните характеристики на процесора е неговата тактова честота или броят операции, които той извършва за 1 секунда. Тактовата честота се измерва в гигахерци ( GHz), например 1,8GHz. Това съвсем общо казано означава 1,8 милиарда операции за секунда. Впечатляващо, нали? :-D Процесорът е монтиран на основна платка, носеща името дънна платка или mainboard. Той е сменяема част и е свързан с дънната платка посредством специален слот, наречен socket. Този слот е специфичен за различните марки и модели процесори. Дънната платка е интегратор на всичките вградени компоненти в един компютър. Дънната платка осигурява също така основните интерфейса за работа с периферията, както и средствата за комуникация на компютъра.

Твърдият диск (HDD, Hard Drive) e мястото, където се съхраняват всички потребителски файлове дори и след изключването на компютъра от захранването. Става въпрос както за филми, музика, снимки и документи, така и за Операционната Система (OS). Тя е софтуер, съвкупност от програми, която кара хардуерът да пее, свири, показва филми и снимки, изобщо това, което обикновено очакваме от своят компютър. Твърдият диск е механичен компонент – представлява 1 или няколко магнитни диска, въртящи се от електромотор. Най-търсеното му свойство е… Да дами, размерът. Колкото повече, толкова повече! Размерът тук се измерва обаче не в сантиметри а в гигабайти (GB). Типичният размер на един съвременен диск варира от 80 до 150 GB като може да достигне и 1TB (1TB = 1000GB = 1000000MB).
Само за сравнение, средният размер на един филм в момента е 1GB.
Следващото му желано свойство е бързодействието, което съвсем общо казано означава за колко време ще успее да копира един файл от папка в друга папка.
Бързодействието се определя основно от скоростта с която се завъртат магнитните дискове от електромотора. Оборотите са основна характеристика на всеки диск и това е в пряка зависимост от скоростта му на работа. Оборотите се измерват в обороти за минута (rpm, rotate per minute). Съвременните дискове се въртят с 5400, 7200, 10000 или 15000 rpm като скоростта е константна за модела, тоест не се променя в процеса на работа.
Важно: Поради високите обороти и изключително прецизната механика, адски важно е докато компютърът работи да не се подлага на силни механични сътресения. Към такива са изключително податливи преносимите компютри. Всяко изпускане на лаптопът в работещо състояние драстично повишава рискът да загубите данни от диска си или да ги загубите напълно всичките. И това е невъзвратим процес.
Поради горните причини твърдият диск е и компонентът във всяка една компютърна конфигурация, която се амортизира най-бързо от всичко.

Оперативната памет (RAM) е място за съхраняване на данни подобно на твърдият диск. Приликите обаче свършват до тук. Информацията съхранявана на нея се губи, когато компютърът се изключи и по тази причина тя се използва само за оперативна работа. Когато цъкнете с мишката върху любимата си програма за възпроизвеждане на музика, това ви действие кара операционната система да потърси и намери програмата на твърдият ви диск и да я „зареди“ нейно копие в оперативната памет. Тази памет е стотици пъти по-бърза от твърдият ви диск. Абсолютно всички програми, които стартирате на компютъра си се вземат от диска и за зареждат в нея. Едва когато за заредени там, Вие можете да ги ползвате.
За компютърната памет важи едно просто правило – “колкото и да имаш, винаги ти се иска още”. Не толкова отдавна паметта струваше стотици долара за мегабайт, а компютър с 4МВ RAM се броеше за работна станция. Ако цитираме Бил Гейтс “640KB би трябвало да са достатъчни за всеки” (1981г.). Днес цената на паметта е най-ниската в историята на компютрите а типичният масов размер е 1,2,4 или 8 GB. Паметта също е сменяем компонент поставен на дънната платка и може да бъде разширяван. Максималният обем памет е ограничен от модела на дънната платка, броя свободни слотове и от… Дълбочината на портфейла Ви :)

В повечето кутии има CD или DVD устройство, така че да може да инсталирате програми, да слушате музика и да гледате филми. Операционната система автоматично ще възпроизведе повечето CD или DVD дискове, когато поставите такъв в устройството.
Типичният размер на едно CD устройство е 750МB и съответно 4,7GB или 8GB за DVD устройство.

Това съвсем общо казано е съдържанието на един компютър.

Естествено в него има разположен захранващ блок, осигуряващ необходимите захранващи напрежение за процесора и дисковете, един или няколко вентилатора, снопове кабели и др. неща, които за момента не са важни и са извън темата. Всички останали компоненти, които се включват допълнително към системното устройство (компютърът) се наричат периферия.

Основна периферия.

Вашият монитор ви позволява да виждате всички програми, картини и документи на компютъра си. Мониторите имат много параметри но най-важният е диагонала на екрана. Измерва се в инчове, като един инч е равен на 25,4 милиметра. Естествено колкото по-голям е този размер (колкото повече, толкова повече – Мечо Пух) толкова повече неща можете да наблюдавате на екрана. Основно разпространени са 2 типа монитори:

  • CRT – Това е старата генерация монитори. Те се доближават максимално до телевизор по принципа на визуализиране на изображението, използвайки електронно-лъчева тръба или по-широко разпространеното му наименование – кинескоп. Отличават се с голям обем, маса и повишено потребление на електроенергия и сравнително ниска цена.
  • LCD – За визуализация тези монитори използват активна матрица от течни кристали. За разлика от електронно-лъчева тръба, която активно излъчва светлина, течните кристали не излъчват такава. Затова всеки един LCD монитор зад матрицата, която визуализира изображение има монтирана луминисцента лампа, подобна на битовите осветителни тела. Този тип монитори се характеризират с много занижено потребление на електрическа енергия, компактен размер – те са десетки пъти по-тънки от CRT мониторите.
    Заради тези характеристики те се използват във всеки един лаптоп.

Мишката и клавиатурата правят възможна работата с това, което виждате на монитора. С мишката (позициониращо устройство) можете да стартирате програми, щраквате, избирате и премествате това, което виждате на екрана.
Най-разпространените позициониращи устройства са:

  • мишка (mouse) – Придвижва курсора посредством движение на цялото устройство върху равна повърхност.
  • глейдпоинт (glaidpoint) – Статично устройство с чувствителна на допир повърхност. Позиционирането на курсора върху екрана се осъществява посредством плъзгане на пръста върху тази повърхност.
  • тракпоинт (trackpoint), по-известен с жаргонното му наименование клитор. Представлява статично топче с грапава повърхност (до тук с асоциациите, свързани с женската анатомия), накланянето на което предизвиква движението на курсора върху екрана.
  • тракбал (trackball) – Статично устройство върху което е поставена голяма гладка топка. Въртенето на тази топка осигурява движението на курсора.

Естествено най-разпространеното и използвано позициониращо устройство е мишката. Мишките според принципа си на действие се разделят основно на 2 вида, като първият е почти на изчезване:

  • Мишки с топче. Това всъщност са обърнати на обратно тракбали. Следенето на движението от ръката ви се предава от мишката посредством търкалянето на топче в долният и край. Изключително евтини и склонни към замърсяване.
  • Оптични мишки. Използват принципа на отражението на светлината от равната повърхност при движението на устройството. Оптичните мишки се разделят на два вида:
    • Просто оптични (Optical Mouse) – за източник на светлина се използва светодиод, излъчващ във видимият спектър на светлината. Цветът на свенете е червен. Отличават се с ниска цена (от порядъка на 10лв до 40-50лв.) и добри параметри. Оптичните мишки за чувствителни към повърхността, на която ги ползвате. Не работят добре върху стъкло и гладки едноцветни повърхности. Характерен проблем е “прескачане” и насечени движение на курсора върху екрана, когато мишката не харесва повърхността, върху която я карате да работи.
    • Лазерни мишки (Laser Mouse). Оптичната система, служеща за установяване на движението е изградена с помощта не на светодиод както обикновените а на лазер. Той пак работи със светлина, но такава, която не може да бъде видяна с човешко око. Тези устройства позволяват изключително прецизно позициониране на курсора на мишката върху доста по-широк спектър от повърхности, включително и гладки и едноцветни такива. Тоест можете да ползвате мишката си и върху онези, на които обикновената оптична мишка отказва да работи.
      Да, както сте се досетили вече този тип мишки са значително по-скъпи. Цената им към настоящият момент варира от 40-50лв до 200-300лв в зависимост от фирмата производител.

Клавиатурата се използва, за да пишете и въвеждате информация в компютъра. Основните клавиши на всяка клавиатура са стандартни като различните производители добавят специални клавиши за разширяване на възможностите и. Например бутони за увеличаване и намаляване звука на тон-колоните, специални бутони за бързо стартиране на най-често използваните от Вас програми и др.
Важно: Всяко едно действие свързано с позициониращото устройство може да бъде възпроизведено с клавиатурата, обратното не е възможно.

Позициониращото устройство, както и клавиатурата могат да бъдат свързани с компютъра посредством кабел или безжично. Това зависи от модела и марката на устройството, както и от възможностите за работа с безжична периферия на компютъра.
Безжичните варианти са 2 вида според типа на безжичната си свързаност:

  • Bluethoot (Син зъб). Това е стандартизиран безжичен протокол, който можете да ползвате не само за клавиатура и/или мишка но и да свържете телефона си или слушалки към компютъра си. Можете да свържете устройството си към произволен компютър имащ възможност за работа с Bluethoot.
  • Специфичен за прозвидителя безжичен протокол. Използва се посредством трансмитер, който се продава заедно с мишката/клавиатурата и следва да се включи към свободен USB порт на компютъра. Трансмитерите мигат да бъдат ползвани само с конкретното устройство.

До момента разгледахме настолните компютри. Преносимите компютри обединяват всичките тези компоненти в едно общо устройство с цел ергономия, удобство и мобилност. Идеята е: „Всичко е едно“ и то винаги с нас. Едно от основните важни неща за един лаптоп е неговата автономност, тоест времето, което може да работи на батерия. Естествено важни са всички всички останали показатели, с които се характеризира всеки един компютър – тактова честота (скорост на процесора), количество оперативна памет (RAM), размер и скорост на твърдият диск.

Във всеки един преносим компютър може да бъде включена една или всички от изброените основни периферии. Това се прави с цел по-голямо удобство или разширение на съществуващите функции. Например включването на допълнителен монитор го добавя като втори, допълнителен такъв. Тоест разширява се видимата работна площ. Типичното приложение: На допълнителният монитор може да бъде стартиран видео-плеър (прожектира се филм) а екрана на преносимият компютър остава свободен за други задачи.

Допълнителна периферия.

Външни устройства за съхраняване на данни. Това са устройства за съхранение да данни – потребителски файлове (снимки, музика, филми, документи, програми). Използват се както за разширяване капацитета на твърдият диск на компютъра, така и като средство за прехвърляне на данни от един компютър на друг. Най-разпространени са следните типове:

  • Твърди дискове. По същество това са абсолютно същите твърди дискове, каквито се използват в компютрите. Единствената разлика е, че са поставени в кутии, които ги предпазват от механични въздействия. Капацитета за съхранение на данни зависи от модела и също варират от няколко GB до TB. Най-разпространения интерфейс за свързването им към компютъра е USB, като съществуват и модели използващи Fireware и eSATA. Единствената разлика между вграденият в компютъра твърд диск и външният такъв е скоростта за прехвърляне на данни – при вънщният диск тази скорост е една идея по-ниска. Това ограничение е свързано с интерфейса USB.
  • Флаш Памети (Flash Drive) или по-разпространят жаргонен термин флашка. Устройства за съхраняване на данни, които за разлика от твърдите дискове не съдържат никакви механични компоненти. Поради тази причина са много по-издръжливи на механични сътресения – могат да бъдат изпускани без това да е свързано с риск от повреда. Флаш паметите използват електронни компоненти (чипове) за съхранение на данните, подобно на оперативната памет (RAM) на компютъра. Основната разлика е, че тази памет не се нуждае от захранване за да поддържа записаната информация. Това, което прави толкова разпространени тези устройства обаче е физическият им размер – те са ултра-компактни и това им позволява да бъдат носени дори на ключодъжател. Обемът за съхранение на информация на тези устройства е много по-малък от този на външните дискове и е съпоставим с този на оперативната памет на компютъра. Типичният капацитет на един Flash Drive е от 1GB до 32GB като най-масовият е 8GB към настоящият момент. Скоростта за пренос на данни на тези устройства като цяло е съпоставим с тази на външните твърди дискове. Интерфейсът, който се използва за свързването им към компютъра е USB.
  • Оптични устройства. За съхранение на данните тези устройства, използват, о, чудо – оптичен диск – CD-ROM или DVD-ROM. Основното, което отличава тези устройства е, че веднъж записани данните на такава медия, те не могат да бъдат изтрити. Хубавата новина е, че медиите са сменяеми и цената на една медия е изключително малка – от стотинки до няколко лева. По същество това са абсолютно същите CD или DVD устройства, каквито се вграждат в компютрите като в този случай са поставени във външна кутия. Капацитета за съхранение на данни са същите: 650/700/800МB за CD медия и съответно 4,7GB или 8GB за DVD медия. От всички изброени до момента устройства за съхранение на данни, оптичните устройства са най-бавни. Процесът на запис върху тях отнема от 10 до 40 минути за запис на пълният обем на медиата (дискът). Процеса на четене е значително по-бърз но като цяло тези устройства са бавни. Използват се предимно за създаване на резервни копия (backup) на потребителски файлове, програми, за запис на музика, филми. Не са подходящи за оперативна работа.
  • Карти памет (Flash Card). По принципа си на съхранение на данни те са напълно еднакви с флаш паметите (Flash Drive). Имат абсолютно същите характеристики и особености с тях като се различават единствено по физическите си размери – картите памет са много по-компактни. Изключително тънки са (1-2мм), което позволява да бъдат съхранявани дори в портфейл. Начина на включване на тези карти към компютъра обаче поставя изискването последният да има специален карточетец за тях. Ако компютърът няма вграден карточетец, може да бъде поставен външен такъв на USB интерфейс. Има доста голямо разнообразие на видове такива памети. Тези карти памет се използват предимно в портативни устройства като MP3 плеъри, фотоапарати, камкордери (камери), мобилни телефони и диктофони но могат да бъдат ползвани за съхранение на абсолютно всякакъв тип данни, точно както всяка една флашка. Ето няколко най-разпространени формата:
    • MMC/SD/miniSD/microSD. Това е най-разпространеният и масов тип карта памет. Използва се от почти всички мобилни телефони (вариантът microSD), 85% от всички продавани цифрови фотоапарати (вариантът SD или miniSD). Дефакто всеки един карточетец (вграден или външен такъв) поддържа задължително този вид.
    • Memory Stick. Това е типа карти, които са наложени от фирмата Sony и се използват почти задължително в техни устройства – лаптопи, фотоапарати, MP3 плеъри имащи възможност за работа с външна за устройството карта с памет, камкордери, мобилни телефони Sony Ericsson.
    • xD-Picture Card. Карти памет наложени и използвани от фирмата Olympus и се използват предимно във фотоапарати на същата фирма.
    • CompactFlash (CF Card). Тази ката се използва предимно в професионалните цифрови фотоапарати. По-голяма е като физически размер от изброените и в общият случай е най-бързата като скорост за предаване на данни. Именно поради тази си характеристика е предпочитана в фотоапаратите от среден и висок клас. Шансът да имате вграден в лаптопът карточетец за този тип е изключително малък но при наличие на PCMCIA слот в преносимият компютър може да бъде използван евтин пасивен преход от PCMCIA -> CompactFlash. За сметка на това почти всеки външен карточетец има възможност за ползване на CompactFlash.

    Естествено има още доста видове карти с памет и дори изброените имат разновидности но като цяло изброените 3 вида са съвместими със съответните си модификации. Важно е когато искате да ползвате някой от тях в компютъра си да се убедите, че наличният каточетец поддържа вида карта, която имате.

Мултимедийни устройства.

До сега разглеждахме устройства, които са съществена част от една компютърна конфигурация. Свиканали сме обаче компютрите да ни забавляват – да виждаме и да редактираме на тях незабравимите си моменти, да играем максимално реалистчно любимите си игри, да се наслаждаваме на музиката, която харесваме и да се потопим в света на киното в обстановка максимални близка до един модерен киносалон.

Звук. Високоговорителите или тонколоните ви позволяват да чувате всичко – от пристигането на имейл в програмата за електронна поща до музика от вашия любим компактдиск. Високоговорителите могат да бъдат пасивни или активни. Пасивните не се нуждаят външно захранване за да работят. Свързват се към компютъра посредством един Audio кабел. Почти не се използват понастоящем поради ниското качество на звука и слабият звук. За сметка на това са изключително евтини.

Активните високоговорители е необходимо да бъдат включени в контакт защото имат вграден допълнителен усилвател и могат да бъдат 2, 3, 5 или 6 в една система. Колкото повече високоговорителя има в една аудио-система, толкова по-качествен и реалистичен е звукът, който чувате. В зависимост от модела и цената, качеството на вързпоизвеждане, сила и реалистичност могат да бъдат зашеметяващи, имайки предвид компактните им размери. Съществуват също така модели, които включват в себе си и дистанционно управление. Цената на подобни системи може да варира от 20 до 500лв към настоящият момент. Естествено качеството е право пропорционално на цената.

Камери или така наречените WEB камери. Позволяват да правите снимки или да провеждате видео разговори от персоналният си компютър или дори да запишете видео-клип. Напоследък почти всеки преносим компютър има вградена такава а за настолните компютри се използват външни камери, свързани порстедством USB интерфейс. Външните камери почти винаги имат и вграден микрофон.
Естествено това, което е важно за една камера е качеството на изображението, което е във финкция от резолюцията или мегапискселите. Колкото повече са те, в общият случай означава по-добро изображение. Ето някои от важните и параметри:

  • Мегапиксели: Този термин означава 1 милион пиксела или броят на точките в едно цифрово изображение. Обикновено повече мегапиксели означават, че уеб камерата ще пресъздава образи – снимки и видео клипове – с по-добра резолюция или контраст. Въпреки това обаче е много важно да знаете, че мегапикселите сами по себе си не са достатъчни за един добър високо качествен образ. Останалите характеристики на уеб камерата като обектива и механизма на фокусиране също играят съществена роля.
  • High-Definition (HD) видео: HD означава видео система, която е по-съвършена от стандартната. Много уеб камери вече имат HD, но това обикновено означава, че могат да пресъздават образи и да ги записват с HD видео на съответното място и компютър, а не да разпространяват HD видео по интернет. Това е така, защото интернет връзката в повечето случаи не e достатъчно добра, за да пренася с необходимата скорост всички данни, които HD изисква.
  • Автофокус или ръчни фокус настройки: Някои от най-новите уеб камери имат автофокус система, която позволява максимално фокусиране върху обекта – лицето на човек или визитката му и изобразяването му в центъра на рамката. Когато този обект се движи, уеб камерата автоматично проследява движението и фокусира отново образа абсолютно автоматично и бързо, елиминирайки неудобствата на ръчното фокусиране. Хората, които много се движат по време на видео разговори, както и тези, които изпращат снимки или картинки или си правят снимки в близък план с уеб камерата си, трябва да си изберат камера с автофокус.
  • Пластмасов или стъклен обектив: Качеството на обектива е една от най-важните характеристики на уеб камерата, за които трябва да внимавате, защото той определя колко светлина – и съответно колко яснота и детайл на образа се улавя и се насочва към сензора на уеб камерата. Като цяло, стъклените обективи са по-добри от пластмасовите, защото пластмасовите често изкривяват образа. За най-добро качество на образа, търсете уеб камера с качествен обектив. Logitech например използва оптика CarlZeiss, компания общопризнат лидер във висококачествената оптика.

Скенери. По традиция сме свикнали да гледаме на скенерите като на скъпи и сложни за обслужване устройства, които се срещат сравнително рядко в домовете на потребителите. Това всъщност не е точно така, тъй като в ежедневието едно подобно устройство би могло да ни бъде от много голяма полза. Областите, в които можем да се възползваме от него, далеч не са малки – от елементарното сканиране на изображения от хартиен носител или негативни плаки до сканирането на документ с OCR софтуер, което ще ни спести цялостното му въвеждане на ръка.
Основните характеристики на едно подобно устройство са неговата разделителна способност, обхватът на сканирания цвят (bit depth), диапазонът на промените в тоналността (dynamic range) и скоростта на сканиране. Разделителната способност е първото нещо, на което производителят (съответно продавачът) набляга. Всъщност тя има три разновидности: оптична, механична и софтуерно интерполирана. Първите две са взаимно свързани: оптичната описва реалната разделителна способност на сканиращата глава, а втората – положенията, които придвижващият я стъпков двигател може да заеме. Стойности от порядъка на 2400 х 4800 dpi (dots per inch – точки за инч) обозначават 2400 пиксела за оптичната глава (т.е. по хоризонтала) и 4800 позиции за двигателя й (по вертикала).

Принтери. Принтерът позволява отпечатване на хартиен носител на всичко – документи, снимки изобщо всичко, което виждате на екрана на компютъра си. Според принципа си на отпечатване, принтерите основно се разделат на 4 вида – лазерни, мастилено-стуйни, матрични и термични. Само първите два вида могат да отпечатват цветни или черно-бели обекти. Термичните и матрични принтери имат изключително ограничено приложение и могат да отпечатват само черно-бели изображения.

  • Мастилено-стуйни принтери. Технологията на печат се състои от разпръсксване на изключително фини капчици течно мастило върху хартията. Мастилото се съхранява в специален съд (мастилница) като за черно-белите модели е само един за черното мастило и съответно още 3 мастилници за основните цветове при цветните модели. При последните съответните градации на цвета се получават от смесването на основните такива, съдържащи се в мастилниците. Цветния модел, който използват мастилено-струйните принтери е CMYK (както и при цветните лазерни). Накратко, CMYK е образуван от думите Cyan (циан – основно синьо), Magenta (маджента – виолетово, клонящо към червено), Yellow (жълто), Key или blacK (за черно – буквата К се ползва, за да се избегне объркването на Blue и Black) и е цветова система, която образува техническите начала на модерния цветен печат.
    Мастилено-струйните принтери се характеризират с:

    • Ниска цена на устройството.
    • Сравнително ниска скорост на отпечатване на 1 копие, особено в режим на цветен печат.
    • Вискока цена на копие – Капацитетът на една черна мастилница е около 300-400 листа формат А4 със средна запълненост.
    • Времето за ползване на всяка мастилница е ограничено – максимум 1 година от поставянето и. След продължителен период от неползване на принтера мастилото има свойството да засъхва в дюзите, които го разпръскват върху хартията, което влошава качеството на печат.
    • Склонност към размазване на копието при намокряне и избледняване на цветовете след време.
  • Лазерните принтери нанасят върху хартията фин прах (тонер), който се съхранява в специален съд, наречен тонер-касета. След нанасянето му върху хартията, листът се нагрява от принтера (на жаргон – изпича се) за да не бъде размазан след отпечатването.
    Тези принтери се отличават се с:

    • Сравнително висока цена на устройството, особено при цветните модели.
    • Ниска цена на копие при черно-белите модели – капацитетът на една тонер касета е няколко хиляди копия срещу няколко стотин при мастилниците.
    • Много добро качество на копието и устойчивост за разлика от мастилено-стуйният печат.
    • Висока скорост на печат.
  • Матрични принтери. Принципът на действие е следният – в капсулована глава са поставени игли, задействани по магнитен път. При задействането на соленоида, управляващ съответната игла, тя се изстрелва напред и притиска мастилената лента към листа хартия, отпечатвайки по този начин пиксел. Това е сравнително стара технология и почти не се използва. Характерните особености са:
    • Ниската скорост на отпечатване
    • Големият шум по време отпечатването
    • Много ниска цена на едно копие.
  • Термични принтери. Принципът на печат е свързана със загряване на термо-чувствителна хартия – при определена температура става от бяла почти черна. Хартията се загрява от термоглава. В нея са монтирани терморезистори, които се загряват от протичащия през тях ток, след което бързо изтриват. Технологията позволява принтерите от този тип да имат миниатюрно изпълнение , поради което се използва основно в портативните компютри и факсови апарати. Недостатък е изискването да се използва специална хартия, като след време отпечатаният текст има свойството да избелява и дори да изчезва.

Комуникация с външият свят – интернет и периферия.

Почти веднага след създаването си, първото нещо, което се е появило като необходимост за компютърът е било начинът, с който той да обменя информация със света. В съвремието необходимостта от комуникация дори е основното, за което се използва един компютър. Провеждането на разговори, получаването и изпращането на електронна поща или факс съобщения, търсенето и намирането на информация, слущане на музика и гледането на филми дори са тясно свързани свойството на компютъра за комуникация. Начинът за получаване и изпращане на информация е изцяло зависим със световната компютърна мрежа наречена Интернет.

Освен необходимостта от работа в мрежа, компютърът има нужда да комуникира с периферните си устройства, разгледани по-горе. Съществуват няколко утвърдени интерфейса за да стане възможно това. Интерфейс в случая означава порт за предаване и получаване на данни. Започваме с най-разпространеният и най-универсален:

USB (Universal Serial Bus). Както се вижда и от името му, той е доста универсален :) . Всеки съвременен компютър има поне 2 броя такива интерфейси, като в повечето случаи са повече – 4 или 8. Почти е невъзможно кабелът да бъде включен погрешно. На практика всяко външно устройство е предназначено да работи именно на такъв интерфейс: принтери, скенери, флашки, външни дискове, оптични устройства, клавиатури и позициониращи устройства. При наличието на такова изобилие от периферия, много често се случва да се появи недостиг на USB портове, в които да включим всичко това. В този случай се използват USB HUB – това са устройства, които позволяват да разклоним 1 USB порт към 2, 6 или 8 USB порта.

LPT (Line Print Terminal). Името и тук е показателно – това е интерфейс, към който обикновено се включват принтери или по-рядко – скенери. Съществува тенденция към отпадането на този интерфейс от употреба – все повече принтери са предназначени за работа с USB.

Firewire. Първоначално разработен от фирмата Apple още през далечната 1995 г. за техните компютри, предназначени за мултимедийна обработка, приет добре от колосите на компютърната индустрия, този последователен високоскоростен интерфейс се радва на растяща популярност. Принципът му за предаване и приемане на данни наподобява USB но позволява по-големи скорости на обмен на данни между компютърът и периферията, което всъщност с появата на последните версии на USB интерфейса става малко спорно. Безспорен е обаче факта, че Fireware използва в много по-малка степен ресурса на процесора при прехвърлянето на данни. Устройствата, които имат варианти за работа с този интерфейс са: камкордери (видеокамери), външни дискове и оптични устройства, скенери. Конектора също наподобява този на USB но двата интерфейса са абсолютно несъвместими.

Май дойде време да споменем и средствата на компютъра за връзка с глобалната мрежа :) Един от най-необходимите интерфейси, без които нищо не е същото.

LAN (Ethernet).  Това е интерфейс, който позволява на компютъра да работи в мрежа като за целта е необходимо да бъде свързан към съответното устройство, осигуряващо свързаност посредством специален кабел. Това устройство може да бъде рутер или суич. То обикновено се осигурява от доставчика на интернет услуга. Основна характеристика на мрежовата карта е скоростта на физически пренос на данните. Стандартите са 10Mbps, 100Mbps или 1Gbps. Единиците за измерване са битове за секунда (bit per second).Това се отнася само за физическата свързаност, която в повечето случаи е доста по-висока от скоростта, която Ви осигурява доставчикът.

Wireless (Wi-Fi). Това е разновидност на LAN интерфейса,  който осигурява мрежова свързаност на компютъра в мрежа без необходимостта от кабел. Преноса се осъществява с радио-вълни, като за целта е необходимо устройство от другата страна с което компютърът да се свърже безжично. Най-често то е безжичен рутер. Скоростта на пренос, която може да се постигне при този начин на свързаност е по-ниска, независимо, че цифрите се опитват да опровергаят това. Съществуват множество стандарти но се изпозлват масово 3 от тях:

  • 802.11b – Това е най-старият стандарт и позволява скорости от 11mbps.
  • 802.11g – Позволя скорост на пренос до 54mbps
  • 802.11n – Максимална скорост на пренос до 600mbps. Това е относително нов стандарт и има много ограничено приложение все още, тъй като се поддържа от относително малък брой устройства.

Най-масово използваният стандарт е  802.11g както от преносими компютри, така и от мобилни телефони осигуряващи Wi-Fi свързаност. За да свържете Вашето устройство към безжична мрежа е необходимо да имате осигурен достъп до нея. Достъпът представлява парола, която следва да знаете. Естествено има мрежи, които не са защитени с парола и те са най-желани :)
Другото нещо, което Ви е необходимо за да ползвате една безжична мрежа е нейният идентификатор. Нарича се SSID и обикновено софтуерът позволява да сканирате за всички мрежи в които сте в обхват и трябва да изберете това SSID, до което имате или се надявате да имате достъп. Или до вашето собствено ;)

Modem. Модемът е устройство, което Ви позволява да имате достъп до мрежа през телефонна линия. Това е относително стара технология за пренос на данни и в момента почти не се използва. Единственият доставчик, който реално предоставя интернет достъп през модем е БТК/Vivacom. Скоростите, които се осигуряват в идеалният случай са 56kbps, което по днешните критерий е адски бавно. По-разпространеното приложение понастоящем, за което се ползват в момента модемите са редките случаи, в които се налага да получите или да изпратите факс от компютъра си.

Следва….